Стилове на справяне в схема терапията: защо се предаваш, избягваш или свръхкомпенсираш

За схемите вероятно вече си чела: това са ранните убеждения за себе си и за другите, положени в детството и никога наистина обновени. Много по-рядко се пише за стиловете на справяне в схема терапията, а точно тази част обикновено обяснява истинския ти живот. Схемата е онова, в което вярваш. Стилът на справяне е онова, което правиш, когато това убеждение бъде докоснато.

Това има значение, защото двама души могат да носят напълно същата схема и отвън да изглеждат като противоположности. Човек със схема на изоставяне изпраща три съобщения в рамките на час и пита дали всичко е добре. Друг приключва при първия знак за дистанция и разказва на всички, че му е по-добре сам. Същата рана, различна стратегия. Ако някога си се питала защо модел, който ясно разпознаваш в себе си, излиза във форма, която никой не описва, липсващото парче обикновено е стилът на справяне.

Какво са стиловете на справяне

Схема терапията, развита от Джефри Янг от когнитивната терапия, описва осемнайсет ранни неадаптивни схеми и три широки начина да се излиза наглава с тях: предаване, избягване и свръхкомпенсация. Те приблизително съвпадат с реакциите, които всяко живо същество има пред заплаха: да отстъпи, да се отдалечи, да отвърне.

Нито един не е дошъл случайно. Дете, наказвано за това, че има нужди, много бързо научава, че мълчанието работи. Дете, което не се забелязва, научава, че вниманието идва от шум, шега или отлични резултати. В стаята, в която си учила това, всичко са били умни решения. Проблемът е, че продължиха да работят и след като излезе от тази стая, в ситуации, в които струват повече, отколкото пазят.

Още едно нещо си струва да се знае: не си един стил. Повечето хора се предават в една област от живота и свръхкомпенсират в друга, и се сменят, когато натискът се повиши. Вкъщи можеш да си безкрайно отстъпчива, а на работа непоклатима. Това е нормално, не е противоречие.

Признаци за всеки стил

Ето как трите се показват в ежедневието.

• Предаване, накратко: Живееш, като че схемата просто е вярна, и избираш ситуации, които я доказват отново и отново. Ако вярваш, че не си достойна за любов, оставаш с някой, който те третира като опция, и наричаш това реализъм.
• Предаване, признакът: Връзките и работите ти винаги имат една и същa форма. Хората нови, краят същият. Чувстваш примирение повече от гняв.
• Избягване, накратко: Подреждаш живота така, че схемата никога да не се задейства. Прескачаш онзи разговор, излизаш от групата, отказваш повишението, държиш всичко леко.
• Избягване, признакът: Изтръпване. Безкрайно скролване, пиене, прекалена работа, сън, постоянна заетост. Може да забележиш, че не можеш да кажеш какво чувстваш, а само че е мъгливо или плоско.
• Избягване, тихата версия: Емоционална, а не в поведението. Идваш на вечерята, но всъщност не си в стаята, а след това почти нищо не помниш.
• Свръхкомпенсация, накратко: Държиш се като противоположност на схемата, и то силно. Ако убеждението е, че си с недостатък, ставаш най-компетентният човек във всяка стая и не даваш на никого да види незавършено.
• Свръхкомпенсация, признакът: Изглежда като сила и работи като броня. Перфекционизъм, контрол, гонене на статус, никога да не ти трябва помощ, понякога рязкост или пренебрежение, когато някой се приближи.
• Свръхкомпенсация, цената: Работи, докато спре. Сривът, когато дойде, обикновено е внезапен и напълно несъразмерен с повода.

Обърни внимание: само един от трите изглежда отвън като проблем. Избягването често се чете като лек характер. Свръхкомпенсацията се чете като работливост и успех. И двете получават похвали, и точно затова е трудно да ги видиш в себе си.

Защо това има значение

Стиловете на справяне са причината само разбирането да променя малко. Можеш да знаеш точно откъде е дошло убеждението, да назовеш родителя, който ти го е предал, и във вторник пак да се хванеш в същото. Убеждението живее в паметта; стилът на справяне живее в рефлексите.

Те освен това държат схемата жива. Това е кръгът, който си струва да се разбере. Предаването събира нови доказателства, че убеждението е точно. Избягването се погрижва обратно доказателство никога да не пристигне, защото никога не оставаш в стаята достатъчно дълго, за да откриеш, че си се лъгала. Свръхкомпенсацията отблъсква хората или те изчерпва, а след това самотата или изпепеляването се четат като потвърждение на първоначалното убеждение. Всеки стил по своему пази схемата от обновяване.

В отношенията последствията са конкретни. Човек, който избягва, и човек, който отстъпва, могат години да са заедно в стабилна подредба, която не радва никого от двамата. Двама, които свръхкомпенсират, могат десетилетие да спорят за факти и нито веднъж да не кажат, че се чувстват малки. На работа непоколебимите стандарти плюс свръхкомпенсацията дават човек, който върши работата прекрасно, не умее да делегира и през повечето време е тихо разярен.

Целта не е да се отървеш от стиловете си. Това е стара защита и мястото си го е заслужила. Онова, което схема терапията търси, е да разшири възможностите: да можеш да забележиш, че рефлексът се е задействал, и в този момент да избереш друго. Това е много по-скромна и постижима цел от това да станеш друг човек.

Поглед към собствените модели

Добра начална точка е скорошен момент, в който реакцията ти изглеждаше по-голяма от случката. Стана нещо малко, закъснял отговор или подхвърлена забележка, а вътре дойде нещо голямо. Задай три въпроса за онзи момент. В какво повярвах за себе си точно тогава? Какво направих след това? И това действие приближи ли ме към човека, отведе ли ме от него, или ме постави над него?

По-близо и по-малко обикновено е предаване. Настрани е избягване. Отгоре е свръхкомпенсация. Инструментът е груб, но често стига, за да видиш собствената си форма.

Структуриран въпросник върви по-бързо от паметта, защото пита за модели, които не би се сетила да провериш. Безплатният тест за схеми минава през осемнайсетте схеми и през това как обикновено отговаряш на всяка. Ако в резултатите виждаш много избягване, струва си да погледнеш и как се свързва с тревогата, защото двете плътно се подсилват: виж моделите на тревожност и избягване.

Една честна забележка. Нищо тук не е диагноза и никой въпросник не може да даде такава. Това е материал за размисъл над себе си, начин да намериш по-добри думи за онова, което наполовина вече знаеш. Ако излязлото ти тежи или ти е трудно да го носиш сама, това е добра причина да го отнесеш при терапевт, а не причина да го натиснеш надолу.